LOGO

'

24-годишно момче постави началото на “Представянето на съвременна българска драматургия”

24-годишно момче постави началото на “Представянето на съвременна българска драматургия” Представяне на съвременна българска драматургия Full view

Първото издание на “Представяне на съвременна българска драматургия” вече е факт. То се състоя вчера, 19 май, на камерната сцена на Театър “София”. Първият автор, с който журналистите се срещнаха, бе Кирил Буховски и неговата пиеса “Ние сме вечни”, която спечели третият конкурс на Театър “София” през 2014 г., преборвайки се с 76 заглавия. Пиесата на 24-годишния автор предстои да бъде поставена на сцена от режисьора Василена Радева, която също започва творческия си път от сцената на този театър преди седем години.

Кирил Буховски
Кирил Буховски завършва Национално художествено училище за изящни изкуства “Илия Петров”, специалност Живопис, а след това и Национална художествена академия, специалност Мода. През лятото на 2012 г. започва актьорски курсове в Централното училище за сценична реч и драма към Лондонския университет, а през 2013-2014 г. минава и през актьорската школа на Н. Сейкова в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”.

Екипът, с който талантливата бъдеща майка, Василена, се обгражда за този проект, е доста интересен. Музикалната среда е поверена на Емилиян Гацов – Елби, Константин Кучев, който зрителите познават от “България търси талант” 2014, ще напише музикалния лайтмотив на представлението, а Никола Налбантов /”Скачай”; “Гимнастика за бременни”, “Мадам Мишима” и др./ ще се посвети отново на 3D мапинга, докато Даниела Николчева създава сценографията. Всичко това ще бъде документирано от Симон Версано, фотографът заснел Мила Йовович, Вал Килмър, Мартин Шийн и редица други имена от световната сцена.

Пиесата  “Ние сме вечни” ще бъде първа творба на Кирил Буховски поставена на сцена. “По моята пиеса има доста неща, които ще доусъвършенстваме и в бъдеще. С Василена подобрихме текста неимоверно. Безкрайно съм щастлив, че спечелих конкурса, но и съм безкрайно притеснен. “Ние сме вечни” няма никакви претенции. Не я написах за конкурса. Тя беше хем поредното ми упражнение в писането, хем моят личен начин за изследване и осъзнаване на нещата, през които съм минал и през които минават персонажите в пиесата. Написал съм текст, който бих искал да гледам на сцена. Затова пиесата е проста, непретенциозна и искрена, вдъхновена е от реални персонажи и събития.”, споделя младият автор.

Журито, определило победителя от третия конкурс на Театър “София” е в състав: председател – Ириней Константинов; членове – Богдана Костуркова /драматург в Театър “София”/, проф. Васил Стефанов /театровед/, Камелия Величкова /представител на Банка ДСК/ и Недялко Делчев /режисьор/.

Проф. Стефанов беше сред гостите на пресконференцията и сподели, че “Ние сме вечни” е била единствената пиеса, написана за млади хора. “Тази пиеса е особена изповед. Аз съм далеч от това поколение – младото поколение, но за човек, който гледа отстрани, пиесата казва много верни неща за младите хора днес и заглавието – “Ние сме вечни”, е казано с чувство на болка, но и достойнство. Ние присъстваме на раждането на един автор. Театър “София” има шанс да покаже едно емблематично произведение и има шанс да спечели симпатиите не само на младото поколение, но и на всички останали, които ще дойдат да видят тази изповед”, разказа за своите впечатления той.

Дария Симеонова, Антон Григоров, Симона Халачева и Боян Арсов“Този текст ще бъде прощапулник на такъв тип текстове, които ще се появят и в други театри. Като че ли е нужен точно такъв текст, който да зареди с амбиция и други млади хора”, допълни Недялко Делчев.

Между изказванията на членовете на журито част от актьорите на театъра – Лора Мутишева, Симона Халачева, Антон Григоров, Дария Симеонова, Мартин Гяуров и Боян Арсов, прочетоха два откъса от пиесата на Кирил Буховски, а ние ще ви споделим кратка част от тях:

ВАЛСКИ: Вие как бихте оцветили тоя паметник?
МИЛА: Какво?
ВАЛСКИ: Паметника. Как бихте го оцветили? Всеки един от вас?
МИЛА: Оф, не мога да мисля.
ВАЛСКИ: Хайде! Казвай!
МИЛА: Ами като начало… просто бих им разнообразила дрехите на тия хора, че на нищо не приличат. И, естествено, на всеки ще нарисувам мустаци. Дори на жените. И червило. Дори на мъжете.
ВАЛСКИ: Ти?
ТОНКА: Аз… Аз ще го изрисувам цялото в яки форми, големи и ярки! Просто… абстрактни. ВАЛСКИ: Твой ред.
САШО: Ще направя всяка една фигура да прилича на някой познат. На вас, на другите от класа. На даскалите… И фигурата най-горе, с ръката във въздуха, ще бъде Мара Вечната!
ВАЛСКИ: Вини?
ВИНИ: Ами моят вариант ще да е най-скучният, естествено. Всичко ще е черно. И фигури и постаменти. Черни. И лъскави. Само очите им ще са бели. И матови. А ти?
ВАЛСКИ: Аз?
ТОНКА: Ти, да.
ВАЛСКИ: Аз… аз ще го оставя така, както си е. Не! Не. Ще го изрисувам с разни глупости, без да мисля. С простотиики! Но не сама, а с вас. Всеки от нас ще си нарисува, каквото му дойде.
МИЛА: Ще бъде яко кич.

реж. Василена Радева и Лора МутишеваЗа режисьора Василена Радева предизвикателството е в риска да се постави тази пиеса, защото тя може да бъде едновременно много обикновена, както е повърхността на една вода и в същото време изненадващо да изплуват на тази повърхност много интересни, недоизказани неща, бълбукащи и страстни емоции, които хората не обичат да оголват. А на въпроса: “Много артистични елементи към текста добавяте – сценография, мапинг, Елби, Константин Кучев… в какво ще се изразява театралният мащаб на този текст?”, режисьорът отговори: “В голяма сцена!”

Какво зависи от младите хора, кои са скритите, а може би и философски истини за нашия съвременен свят – предстои ни да разберем. Пожелаваме успех на целия екип на представлението и с нетърпение очакваме този проект, приобщил толкова млади хора да ни зарадва през месец септември! И да… на Голяма сцена на Театър “София”!

До 30 май ще излезе и третата книга с нови български пиеси на името на театъра, а броят на пиесите, преминали през конкурсите през годините, вече звучи внушително – 307 нови български пиеси. Именно по тази причина ръководството на театъра взима решение всеки месец да представя по един автор и неговия текст от изминалите конкурси, за да запознае публиката с непознатите. Една малко позабравена традиция.

Written by Йоанна Темелкова

Leave a comment