На 22-ри май бе премиерата на най-новия спектакъл от репертоара на Драматичен театър – Пловдив – “Анна в тропиците”. Пиесата е написана от американеца от кубински произход Нило Круз и преведена от Деница Димитрова. Режисьор е Петър Карапетков.

В главните роли може да гледате едни от най-добрите актьори на Драматичен театър – Пловдив, а именно – Стефан Попов, Добрин Досев, Анелия Ташева, Радина Думанян, Елена Кабасакалова, Ивайло Христов, Троян Гогов и Венелин Методиев.

Нило Круз е  е кубинско-американски драматург и педагог, носител на наградата „Пулицър“ за драма през 2003 г. за пиесата „Анна в Тропиците“ („Anna in the Tropics“). Той е първият латиноамериканец, носител на наградата Пулицьр. Философията му, че „безгрешните хора са в Ада, защото те никога не си позволяват нищо” , разкрива много за  идейното съдържание на пиесата.

Текстът на „Анна в тропиците” е една приказна история за любовта и прошката. Пиесата описва по красив  и романтичен начин кубинския темперамент и култура. В нея се откриват слова на три езика (английски, руски и испански). Но най-важното е, че „Анна в тропиците” носи не само престижната награда Пулицър на своя автор, но и  наградата “Стайнберг” за най-добра нова пиеса, както и номинация “Тони”. Заглавието на пиесата е вдъхновено именно от Толстоевата героиня Анна Каренина.  Връзката с романа е дълбока, а любовните терзания на госпожа Каренина- муза и вдъхновение.

Действието  на пиесата се развива през 1929г. във Флорида. В основата му стои историята на едно кубинско семейство, което има фабрика за кубински пури, в която работят предимно емигранти от острова. Но освен пурите те носят в Америка със себе си една стара традиция – четящите лектори. Фабриките наемали образовани мъже, които да четат световни класически романи на масово неграмотните работници. Именно един такъв роман преобръща живота на героите в пиесата- името му е Анна Каренина от Лев Толстой. Прочитането на тази световна класика променя всичко в иначе нормалния и спокоен живот на героите.  Историите на Толстоевите герои оживяват във фабриката.  И в основата на всичко стои любовта. А заедно с нея, разбира се, следват изневери, нови ценности за живота, осъзнаване на човешката свобода и едни сложни и преплетени взаимоотношения. Открива се мястото на прошката и  нейната сила като продукт  на любовта.

Ето какво сподели режисьорът Петър Карапетков:

Причината да постави точно тази пиеса е фактът, че  същността й се занимава именно с темата за светото триединство – любов, грях и прошка. Да не се страхуваш да обичаш, защото в днешно време човекът все повече забравя да обича.

Преди да започнат репетиции,  Карапетков заедно със сценографа на представлението – Марина Райчинова, освен че обикалят автентични стари фабрики във Флорида, за да се запознаят отблизо с атмосферата и живота на емигрантите там,  се срещат със самият автор на “Анна в тропиците”- Нило Круз. За срещата си с него те споделиха, че е била силно вълнуваща. Отправена е и отворена покана към господин Круз да дойде в България.

Пиесата е поставяна освен на сцените в Америка, също така в Москва  през 2015г, родната на автора Хавана и други. В България се поставя за пръв път. За срещата с родната ни публика на този смислен текст трябва да благодарим първо на режисьора, който избра пиесата и на директора на Драматичен театър Пловдив –  Кръстю Кръстев, който повярва в идеята и още от първия миг се влюбва в текста. Но, разбира се, едно по-голямо благодаря трябва да бъде отправено към Деница Димитрова, която превежда за пръв път на български език пиесата и то по-такъв начин, че освен, че съхранява изцяло главния смисъл на думите, успява умело да  улови красотата и магията между редовете и недописаните многоточия.

Гледайки “Анна в тропиците”, може да усетите този кубински темперамент, наситен с много страст и любов.  Това е пиеса за любовта, но не баналната, а тази истинската, готовата да прости дори изневярата. Това е пиеса, написана от емигрант за емигранти – едни хора, които винаги любят и милеят по-силно от нас и само те си знаят цената да „избягаш” далеч от родината. Това е пиеса, която  е един красив вик за смисъла, за културата, за чувствата в човека!

Гледайте, за да осъзнаете и оцените живота повече! Да бъдете по-добри! Да обичате без страх! Да живее смисленият Театър!

                                                                                         Постановъчен екип: