LOGO

'

Българският театър – на ръба?

Българският театър – на ръба? “На ръба” Full view

Всички тук обичаме театъра, това е ясно, но е редно от време на време да поглеждаме с критично око на проблемите, с които е обвързано бъдещето на българската култура и в частност на българския театър. Ето какво споделя Калина Стефанова – актриса, театрален критик и преподавател, за сайта www.thestage.co.uk.

Погледнато отвън, българският театър изглежда в отлично здраве. В очите на чужденец дори процъфтява. Няколко нови и амбициозни театъра са открити в София само през последната година, един от които дори добавя още една сцена на местния еквивалент на Бродуей – Раковска. Има голяма жажда за представления както в държавните, така и в частните компании. С години играни постановки на световно ниво пълнят зали с по 4000 места.

И все пак образът, изграден от тези впечатляващи статистики, не е толкова розов. През последните месеци Народният театър работи без художествен ръководител. „Тази ситуация подсказва за криза отвътре”, споделя критикът и драматург Никола Вандов – „Всъщност е невъзможно да се изгради фукнционален план за институцията, защото законите за финансиране могат да се изменят всеки момент.”

Тези закони, създадени от Министерството на културата, обвързват отпускането на средства с броя продадени билети, което води до предвидими резултати. Както Вандов споделя: „Липсата на въздух и последвалото задушаване на нашите театри, са резултат от политика на серия грешно формулирани „реформи”, които доведоха до неизбежното и скоростно убиване на по-малките и средни продукции.”

“Сега театрите се фокусират върху акумулирането на приходи на всяка цена, дори това да означава представленията да са някъде далеч от дефиницията за култура – ситуация, довела до пълна комерсализация, упадък, продиктуван от все по-занижените търсения на нашите социално неспокойни и осиромашели театрали.”

В контекста на репертоара, това означава заливане на сцените от долнокачествени комедии. „Ако има единични случаи на ярко проявен театър, това е в резултат на индивидуални усилия на отделни артисти или театри”, казва Анелия Янева, председател на Общество на независимите театрални критици. „Театърът постепенно започва да се разпознава като средство за забавление. И той приема тази функция.”

Положението е такова, че най-успешните продукции са със състав, ако не изцяло, то поне в по-голямата си част, добре познати персони от малкия екран, някогашни неизменни на сцената артисти, потърсили убежище в по-доходоносните изяви в телевизията. Тези артисти, наречени „мечки” по името на стар обичай, да развеждаш танцуваща мечка за пари, пътуват из страната, за да пълнят касичките на провинциалните театри. Тези театри, с малки изключения, са в критично положение, както споделя г-н Вандов. Местните представления, които не включват звезди, обикновено не издържат повече от десет изигравания.

“В провинцията, театърът ни е на колене, заради реформата и понижения интерес на публиката, чиито стандарти се определят от телевизията”, обяви Елица Матева, режисьор, театрален и филмов критик, живееща в крайбрежния град Варна, третият по големина в страната.

Друга причина за ограничения брой представления в регионалните театри е драстично намаляващите жители на провинциалните градове. Популацията на някои от тях е намаляла с повече от половината в последните години. И не е само столицата, която привлича хората – около 40 000 души напускат България всяка година, повечето от тях са част от основната аудитория на театъра – младите и образованите хора.

Въпреки относително ниските цени на билетите (вариращи от 4 до 20 лева), бедността в страната също допринася за цялата картина. България е на първо място по всички показатели за бедност и неравенство в ЕС: 33% от българите живеят в условия на “значителни материални лишения”, повече от 22% са под прага на бедността, а над половин милион пенсионери живеят с по-малко от £ 2.40 на ден.

[…]

Именно тези хора – по-голямата част от българите – са героите в  “На ръба”, една от последните хитови постановки на Народния театър, без директор, но все още водеща театрална институция по отношение на състоянието и качеството на своите продукции.

Пиесата не е била планирана за включване в репертоара. Нейният режисьор Александър Морфов, бивш художествен ръководител на театъра, подготвя представление за Троянската война, когато заедно с целия актьорски състав спонтанно решили, че ще бъде по-добре да направят пиеса, вдъхновена от драматичната ситуация в страната.

Постановката е необикновена. Няма главни роли, само архетипи на хора “на ръба”. Няма и същински наратив, само познати, емблематични реплики, които се преплитат с познати ситуации от ежедневието – покрива на жилищна сграда, мазета, които са се превърнали в импровизирани магазини (емблематични за България), и кофи за смет. Но представлението няма нищо общо с натурализма.

[…]

“На ръба” e постановка, която “удря с нежност”, както казва Алвис Херманис, директор на New Riga Theatre в Латвия. Тя е символ на източноевропейската театър, който комуникира предимно чрез музика. И все пак пиесата е напълно оригиналнa – доказателство, че Морфов притежава способността да измислят нови театрални езици. Ако “На ръба” се играеше на сцените на най-големите международни фестивали заедно с други продукции от световна класа, това щеше да позиционира българския театър по съвсем различен начин на световната театрална сцена.Междувременно обаче у дома, театърът продължава да се колебае финансово на ръба.

Пълния текст може да прочетете тук.
Текстът е преведен със съкращения от Стоян Габровски и Деница Грудева.

Written by LoveTheater

LoveTheater.bg е сайтът за театър, в който може да намерите ревюта за театрални постановки, новини за спектакли, актьори, режисьори и събития, информация за програмаата на театрите в София и страната и множество любопитни материали.

3 Comments

  • Калина Стефанова on

    Уважаеми редактори, похвална е работата Ви по отношение на театъра по принцип. Обаче, когато превеждате текстове от друг език на български автори, редно е първо да се обърнете към тях и, второ, да бъдете коректни в превода. Текстът ми не е преведен добре, на места грешките са груби и подвеждащи. Дори не са оставени нявсякъде цитатите в кавички. Освен това, не е отбелязано къде са съкращенията, което също изважда от контекст смисъла на казаното. Намирам “препечатването” и популяризирането на текста по този начин за нередно и подвеждащо.
    Калина Стефанова

    Reply
    • Мирена Керезова on

      Здравейте,
      Благодарим за тази забелжка. Напълно сте права. Поемаме отговорност за неточностите и искрено се извиняваме!. При следващо желание за подобни публикации, ще се свържем с Вас непременно.
      Екипът на LoveTheater

  • Калина Стефанова on

    Благодаря Ви за отговора. Благодаря Ви, че сте отбелязали местата на съкращенията. Ще бъде чудесно, ако се поправят и грешките. Само един пример, в едно изречение вместо “публика” на български е написано “театрали”!!! Да не говорим за превода на “население” като “популация”. Ще спра дотук.

    Съжалявам, че разбирам за наличието на този “превод” чак сега, когато много колеги вече са го прочели.

    Честит празник!

    Reply