LOGO

'

“Опакометаморфози” променят света

“Опакометаморфози” променят света “Опакометаморфози” променят света Full view

За първи път чух името на Лорина Мелева във връзка с благотворителното представление на “Опакометаморфози” в Независим театър. Лори страда от билатерална церебрална парализа на дясната ръка и левия крак. Тези страшни думи предопределят съдбата на 20-годишното момиче и нейното семейство.

Признавам, че с приятелите ми се насочихме към театъра, привлечени по-скоро от каузата, отколкото от самото заглавие. Многократно бях виждала плаката на “Опакометаморфози” върху фасадата на НАТФИЗ, в чийто Учебен театър се игра 3 сезона. Необичайното в случая е, че представлението не прекрати съществуването си след дипломирането на актьорския клас на Маргарита Младенова през 2014 год. След завършването от Академията то намери сигурен пристан на сцената на Театрална работилница “Сфумато”, където се играе и до днес.

Мога само да се засрамя, че толкова време съм пренебрегвала “Опакометаморфози”. Иде ми да кажа, че Маргарита Младенова е сътворила шедьовър, но някак си ми звучи прекалено претенциозно за искреното, поетично представление, което гледах. Поредицата от текстове се лее ритмично, последователно и най-вече смислено. Всяка дума звучи на мястото си и предава безграничната любов към човека, така характерна за Валери Петров. Фигурите на сцената са преносители на надеждата, рицари, борещи неправдата и безмилостни сатирици, посочващи обществените болести. Всеки един от наскоро дипломиралите се актьори е добре смазано зъбно колелце, което изпълнява конкретна функция в прецизния механизъм. Невидимото присъствие на режисьора не позволява никакво своеволие, което би разстроило инструмента.

Сценографията, гениална в своята простота, има своя собствена роля в спектакъла. Само с няколко движения кашоните по сцената се прообязяват в автомобил, бюро, сграда, дом, легло. Всичко това се допълва от умелото използване на осветлението. Идващо ту от прожектор, ту от фенер, то внася допълнителна красота към случващото се. Осветени лица, като че ли лишени от тяло, изникват на различни места по сцената, поставени съвсем буквално в рамка. А челниците превръщат хората в светулки, внасящи надежда в мрака.

Близка приятелка, която е драматург, ми сподели, че напоследък посещава само Учебния театър, защото единствено там вижда пламъка на пълното отдаване. Според нея в повечето театри са останали само искри от някогашен огън. Без да споделям изцяло крайното ѝ мнение, трябва да се съглася с първата част. Класът на Маргарита Младенова, завършил едва преди година, излъчва безпрекословна вяра в истинността на театъра и неговата всеобхватност.

“Опакометаморфози”, стъпващо върху непоколебимите текстове на Валери Петров, обръща света с хастара навън. Пъстро и интензивно, представлението придърпва в свой собствен свят и когато се завърнеш в реалността леко замаян, с изненада установяваш, че си отсъствал от нея само за час. Явно в заешката дупка времето се движи с различно темпо. След падането на завесата публиката светкавично се изправи, аплодирайки бурно. Напуснах салона, изпълнена с надежда за бъдещето на театъра,  на човека, на света.

Постановъчен екип:

Сценична версия и постановка: Маргарита Младенова
Музика: Асен Аврамов
Асистенти: Албена Георгиева, Стилиян Петров, Мирослава Гоговска
Участват: Августина-Калина Петкова, Александър Недков, Борис Кашев, Борислава Стратиева, Боряна Братоева, Весела Петрова, Димитър Банчев, Калоян Трифонов, Михаил Скуджов, Неда Спасова, Сотир Мелев, Станислав Кертиков, Стоил Стоянов и Явор Костов – Класът на професор Маргарита Младенова – 2014 – клас по Актьорство за драматичен театър, випуск 2014, НАТФИЗ

Written by Елена Райнова

Елена обича да открива непознати светове без значение дали са скрити в сумрака на театралния салон или в причудливите форми на облаците. Животът й е пъстра смесица от антропология, пътешествия, йога, котки и розе.

Leave a comment