LOGO

'

Послание за Международния ден на театъра от Анатолий Василиев

Послание за Международния ден на театъра от Анатолий Василиев Международен ден на театъра Full view

Снимка: http://www.world-theatre-day.org
Снимка: www.world-theatre-day.org

Всяка година по повод Денят на театъра Международния театрален институт кани някой от световните професионалисти да се обърне с послание към колегите си по света. Тази година е избран Анатоли Василиев – един от големите съвременни руски режисьори. Работи не само в собствената си театрална компания в Москва, но и в много театри в Унгария, Франция, Англия. Основал е собствена театрална школа през 1987 г., която се превръща в дом за експерименти с тялото и гласа на актьора. Често преподава в ГИТИЗ, ВГИК, театралната Академия в Лион, организира школи във Венеция и Гротовски институт във Вроцлав, Полша. С думите си той се обръща към зрители и професионалисти, но най-вече към хората.

Послание за Световния Ден на Театъра 2016

Нуждаем ли се от театър?

Това е въпросът, който хиляди професионалисти, разочаровани от театъра, и милиони, на които им е писнало от него, си задават.

За какво ни е?

В тези години, в която сцената е толкова нищожна в сравнение със градските площади и държавните земи, където се разиграват автентичните трагедии на истинския живот.

Какво е той за нас?

Златно обковани галерии и балкони в театралните зали, кадифени седалки, прашни сценични ръкави, излъскани актьорски гласове – или обратно: нещо, което изглежда доста различно – черни кутии, изцапани с кръв и кал, пълни с купчина бесни голи тела.

Какво може да ни каже?

Всичко!

Театърът може да каже всичко.

И как боговете живеят в небесата, и как затворниците гният в забравени пещери, и как страстта ни възвисява, и как любовта ни унищожава, и как добрият човек е ненужен, и как заблудата царува, и как хората живеят в апартаменти, а децата в лагери за бежанци, и как всички трябва да се върнат в пустинята, и как всички са принудени да се разделят с любимите си – театърът може да разкаже всичко.

Театърът винаги е бил и ще остане завинаги.

И сега, в последните петдесет или седемдесет години, е особено необходим. Защото от всички публични изкуства само театърът ни предава дума от уста в уста, поглед от око в око, жест от ръка в ръка и от тяло към тяло. На него не му трябва посредник от човек до човека – той представлява най-прозрачната страна на светлината – нито юг, нито север, запад или изток – а есенция на светлината, извираща от всички ъгли на света, незабавно разпознаваема от всеки, независимо дали е враждебен или дружелюбен към нея.

Театърът е нужен разнообразен.

И сега от многото различни и други – театърът в най-архаичните му форми ще се окаже най-търсен. Театърът на формите не бива да бъде изкуствено противопоставян на този на “цивилизовнаните” нации. Светската култура става все по-скопена, “културната информация” постоянно променя и измества своите прости същности и възможността да ги достигнем някой ден.

Театърът е отворен. Открит. Вход свободен за всички.

По дяволите компютрите и джаджите – просто идете в театъра, заемете редовете, ложите, балконите, вслушайте се в думите и се вгледайте в живите образи – пред вас е театърът, не го пренебрегвайте и не го изпускайте през своя прибързан живот

Театърът е нужен всякакъв.

И само един театър е безполезен – театърът на политическите игри, политическите “мишеловки”, безполезния театър на политиците и на политиката. Театър на всекидневния терор – личен и колективен, театър на труповете и театър на кръвта по площадите и улиците, в столиците и градовете, между религии и етноси.

Анатолий Василиев

Превод: Никея Петрова
Вижте оригиналното обръщение тук.

Written by Никея Петрова

Leave a comment