LOGO

'

“Процесът против богомилите” или между вярата и истината

“Процесът против богомилите” или между вярата и истината “Процесът срещу богомилите” Full view

След спокойното горещо лято, отдадено на почивка и зареждане с книги и филми, театърът се завърна с гръм и трясък в живота ми. Ако познаваме и предричаме годината според това, което се случва в нейните първи дни, то на мен ми предстои страхотен сезон.

След тежка сесия в НАТФИЗ се бях отдръпнала от светските новини и живот, или пък те от мен. Затова “Процесът против богомилите” в НТ “Иван Вазов” бе изненада, макар че репетициите са започнали още преди началото на отпускарския период. Тотално не знаех какво да очаквам. Бях скептична заради лекото си невежество относно българската история. Щеше ли това представление да успее да стигне до средно образованата мен? Щеше ли да има загуба в превода на историческите факти, която няма да успея да уловя? Вместо да се занимавам с подобни глупости, просто трябваше да се доверя на вкуса и таланта на екипа на представлението, съставен от едни от най-големите имена на съвременния български театър.

“Историята тук има своето значение само дотолкова, доколкото е свързана с най-актуалното в наше време — ПРАВОТО ДА БЪДЕШ ЕРЕТИК.” казва за пиесата Георги Марков – един от първите хора, чели пиесата на Стефан Цанев непосредствено след написването й през 1968 г. След множество политически забрани шедьовърът, сравняван с Шекспировите исторически пиеси, най-сетне достига до сцената на най-големия ни и технически развит театър.

Процесът срещу богомилите - 1

В богатия и мощен текст се задават множество човешки дилеми едновременно уникални за ситуацията в пиесата и общовалидни в един извън битов, надежедневен смисъл.  В какво вярваме? Как вярваме? Можем ли да вярваме въпреки истината? Коя е тази истина? Може ли тя да послужи за основа за вярата? Има ли принцип, който може да се следва въпреки всичко? Има ли принцип, който да можеш да захвърлиш? Какъв е смисълът от борбата, ако победата означава установяването на ново непоклатимо статукво? Има ли право царят да не бъде цар? Хиляди ли са царете, които разполагат с живота ни, или е само един, в различни дрехи? Или той просто е обречен на безкраен цикъл от повторения на действията и ситуациите? Казват, че трябва да се учим от историята, за да не повтаряме същите грешки, но възможно ли е да направим съзнателен избор и да стъпим на крачка встрани от спиралата на времето?

Без да губи и капка от огромната стойност на текста и без да изпада в сервилно угодничене към публиката режисурата на Маргарита Младенова е просто на световно ниво. В съглашение с автора в творбата са добавени съвременни текстове, с които словесната и музикалната картина се превръщат в безкраен паралел между съвремие, античност, средновековие. Майсторската плетка на метатекстуалните щрихи, вплетени във всеки един аспект на спектакъла, водят зрителя през времепространствена историческа въртележка, изпълнена със вълнуващо съдържание и подтикваща във всеки един момент към размисъл.

На гледащият са оставени няколко възможности. Можем да оценим неразрешимия конфликт между цар Борил и богомилите, в който те губят живота, или вярата си, а властта губи нова част от душата си (до колкото я има, нейде скрита зад маската на управлението). Можем да се впуснем в изследване на паралелите в сферата на предпологаемото и фактологичното, новото и старото, там и тук, горе и долу, ние и вие. Нашите възприятия са част от театралната игра и режисьорът умело ни манипулира до предела на въображението ни. Спектакъл, в който всеки детайл е обмислен и вкаран в действие, всеки актьор е намерен и идеално въведен в ролята си.

Процесът срещу богомилите - 2

Аз съм от хората, които заради съвременната реалност се смятат за аполитични и арелигиозни. Но въпросите за вярата и за устройството на света остават. В “Процесът против богомилите” намерих поле за изследване на своите колебания и въпроси. Не ми бе наложено мнение и не бях убеждавана. Но успешно бях убедена в качеството на, смея да кажа, представлението на годината.

Работата на огромния екип се нарежда достойно до другите големи заглавия в репертоара на театъра, но по-важното е, че е тук, за да ни провокира адекватно и да ни извади извън кожата на покорни граждани, да ни направи поне малко еретици. Нали знаете. В добрия смисъл на думата.

Постановъчен екип:

Режисьор: Маргарита Младенова;
Сценография и костюми: Никола Тороманов
Музика: Асен Аврамов
Фотограф: Яна Лозева
С участието на: Деян Донков, Рени Врангова, Иван Бърнев, Теодора Духовникова, Теодор Елмазов, Пламен Пеев, Йосиф Шамли, Сава Драгунчев, Христо Петков, Христо Ушев, Благовест Благоев, Илиана Коджабашева, Стефания Колева, Павлин Петрунов, Лилия Гелева, Калоян Трифонов, Неда Спасова

Written by Никея Петрова

Leave a comment