LOGO

'

Вдигаме чаши и навеждаме глави в “Последни поръчки”

Вдигаме чаши и навеждаме глави в “Последни поръчки” Последни поръчки Full view

Не се случва особено често да попаднеш на постановка, която се играе от сезон 2007/2008 и все още вълнува публиката. Да не забравяме, че по подразбиране камерният театър си пада и донякъде елитарен – не е създаден с цел масовост, а за една много специфична аудитория. Въпреки това “ПОСЛЕДНИ ПОРЪЧКИ” изглежда намира пътя до съзнанието на едва ли не всеки зрител.

Режисьорът Надя Асенова вече е изявена част от столичния театрален кръг, но текстът на Джон Пристли е в основата на дебюта ѝ на столична сцена. Надя обича да прави театър за зрители от всички възрасти като последният ѝ проект е обсъжданият на всеослушание мюзикъл „Грозното пате” (нацапаната муцунка на Поли Генова гледа от плакати по стълбове и автобусни спирки из цяла София). „Последни поръчки“ залага на прословутото английско чувство за хумор и на актуални теми, които са все едно директно взети от ежедневието. През цялото време се чувствах почти воайор, скрил се в сенките на малката зала. Представление беше като по-елегантна алтернатива на риалити предаване – диалозите спокойно биха могли да бъдат подслушани разговори в трамвая, пред блока или дори копирани от някой фейсбук чат. Недоволство, преувеличено отчаяние или обикновено мърморене.

Последни поръчкиИсторията е проста – група лондончани се отбиват вечер в кварталния пъб да пият по едно преди да се приберат по домовете си. Уплътняват времето си с оплаквания и пиперливи забележки един към друг. Като слуша човек тревогите им, би си казал, че са излезли директно от черната вестникарска хроника. В един момент влиза добродушно изглеждащ господин, който най-спокойно им заявява, че е представител на Смъртта. Тъй като не е изпълнил квотата си за деня, ще трябва да „прибере” някой от присъстващите. Кой да знае, че и Смъртта е сантиментална – пощадила е 4-годишно дете. Изведнъж посетителите в бара оценяват колко им е мил животецът и хич не искат да се разделят с него.

Темите за смъртта, смисъла на живота и човешката същност се разгръщат с намигане и сред автентичната атмосфера на бар/клуб-сцена “Максим”. Истинско удоволствие за зрителите е вербалната схватка между персонажите. Актьорите използват репликите както фехтовач използва шпага. Милен Миланов и Елена Райнова противопоставят пороците на героите си един на друг – дали по-силно е чревоугодието или скъперничеството? Сашо Дойнов и Радосвета Василева пък пресъздават симпатично-ексцентрично-истерично-дразнещата семейна двойка, която познава всеки от нас. Докато те се препират, Меглена Караламбова и нейното мамче Пег пресушават бири със скоростта на тинейджър-метъляга в Борисовата градина.

Въпреки закачливия тон на представлението, не е възможно при някои реплики да не ви жегне нещо отвътре. Все в някой момент от живота си сте чул или дори сам сте направил негативните генерализации, че в наши дни е най-зле, че по-лошо не би могло да бъде и че не си струва да се живее. В пиесата има лъч светлина в образа на Хариет (в оригинала Хари, но режисьорката е решила да адаптира ролята за Йоана Буковска). “Последни поръчки” са ценни с това, че за 90 мин. ни карат да обърнем поглед навътре без да ни размахват моралистично пръст. Всеки сам прави избор дали ще промени нещо в себе си след като излезе от малката зала.

Постановъчен екип:

Режисьор: Надя Асенова
Автор: Джон Пристли

Музика: Добрин Векилов – Дони
Превод: Пенчо Симов
Сценография и костюми: Огняна Серафимова и Полина Кубратова
Участват: Милен Миланов, Елена Райнова, Александър Дойнов, Радосвета Василева, Йоана Буковска, Мирослав Косев, Мирослав Пашов, Меглена Караламбова

Written by Елена Райнова

Елена обича да открива непознати светове без значение дали са скрити в сумрака на театралния салон или в причудливите форми на облаците. Животът й е пъстра смесица от антропология, пътешествия, йога, котки и розе.

Leave a comment