LOGO

'

„Железният светилник” стопля душата със своя вечен огън

„Железният светилник” стопля душата със своя вечен огън “Железният светилник”, снимка – Николай Дончев Full view

Помня първата си среща с Талев. Бях в тийн възраст, видяла се за пръв път на море с приятели вместо с родители и в бързината грабнала някое книжле за плажно четиво. Книжлето всъщност се оказа тухла четворка със заглавие „Гласовете ви чувам”. Какво да се прави, домашната библиотека не разполагаше с нещо по-непретенциозно.

Очевидният факт, че това не е най-подходящото заглавие за комбинация с чайки и ревливи деца, беше притъпен от бушуващия в мен възторг. Невъзможното наглед съчетание от плаж и възрожденски патос пусна дълбоки корени в юношеското ми съзнание. Дотам, че, покривайки се с кисело мляко в бунгалото, си мислех как ще се прибера в любимата София и ще открия останалите книги от прочутата тетралогия.

Това кратко въведение може да послужи само като илюстрация за почти иконичния статус на романите на Димитър Талев. По тази причина и пренасянето им на сцена е амбициозно начинание. Напук на вечното оплакване и отрицание на всичко родно, май същевременно си падаме и безнадеждни патриоти след като сме толкова привързани към творби, говорещи за едно друго по-славно време.

Колкото до другото време – то изглежда странно познато. Градското управление следва същия модел – някакви хора стоят в една сграда и правят едни неща, които остават скрити от обществото в по-голямата му част. Рушветите, тарикатщината на дребно и чуждопоклонничеството още са главните герои в политическия живот, дори и днес.

Сблъсъкът на поколенията, приятелството и съревнованието, търсенето на собствения път – това са теми, които ни вълнуват откакто свят светува.

Снимка: Николай ДончевДраматизацията на Асен Шопов в Театър “Българска армия” се отнася с хирургическа точност към думата на романа. Подвиг е да побереш творба с такъв обем в представление от 2 часа без да я осакатиш. Сюжетът е разгърнат в цялостта си, а героите се разкриват и израстват поетапно пред погледа на притихналата публика. Всяка изречена дума е на мястото си и се явява щрих към цялата картина.
Представлението е класическо в най-чистия смисъл на думата. Не са правени никакви опити за осъвременяване.

Струва ми се, че напоследък театърът се предъвква, така че да бъде лесно смилаем за широката публика. Влизаш в салона, разтоварваш се емоционално и излизаш. Забравяш. Случаят обаче не е такъв. Универсалните теми в съчетание с отдадена актьорска игра са способни веднага да приковат вниманието и да ви оставят замислени дълго след това. Без излишен патос и голословен патриотизъм.

Факт е, че „Железният светилник” безусловно пълни салоните в цялата страна. Почти винаги сред публиката има и поне един клас ученици, доведени под строй от класната. Последният път, когато гледах представлението, имах незавидния късмет да се случа точно пред този дежурен клас. Децата са най-искрения съдник. Всяко действие на сцената беше веднага обсъдено, анализирано и сравнено с нещо познато им. И въпреки многото възклицания („Братлеее!”) и шум, неподправеното им въодушевление ме караше да се усмихвам през цялото време.

Постановъчен екип:

Режисура: Асен Шопов
Сценография и музикално оформление: Асен Шопов
Участват: Димо Алексиев, Нели Монеджикова, Антоанета Добрева – Нети, Гергана Данданова, Йоана Буковска, Явор Бахаров, Тигран Торосян, Стефка Янорова, Елена Райнова, Никола Гълъбов, Васил Михайлов, Георги Кадурин, Мирослав Косев, Мирослав Пашов, Милен Миланов, Георги Къркеланов, Стойко Пеев

Written by Елена Райнова

Елена обича да открива непознати светове без значение дали са скрити в сумрака на театралния салон или в причудливите форми на облаците. Животът й е пъстра смесица от антропология, пътешествия, йога, котки и розе.

Leave a comment